На 31 август, пред бюст-паметника на Тодор Александров в Благоевград, бяха положени цветя в знак на признателност и почит към паметта на един от най-ярките и всеотдайни дейци на македонското освободително движение.
102 години след неговата гибел неговото име продължава да присъства в историческата памет на България и на Благоевград – град, свързан с важни страници от историята на българите в Македония.
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в Ново село, Щип, в семейството на българския учител и църковен деец Александър Попорушев и Мария Попорушева. Животът му е посветен на каузата за освобождението на Македония.
От 1911 г. до смъртта си той е член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). В едни от най-тежките години за българското население в Македония Тодор Александров се утвърждава като един от водещите фигури на организацията.
На 31 август 1924 г. Тодор Александров е убит. Обстоятелствата около неговата гибел и въпросът за истинските ѝ поръчители и до днес са предмет на исторически изследвания и спорове.
Регионалният исторически музей – Благоевград съхранява ценни свидетелства, свързани с историята на македонското освободително движение и неговите дейци. Сред тях е и фотография на Тодор Александров и Пейо Яворов, направена в периода декември 1913 г. – октомври 1914 г. Оригиналната снимка е с автографи от двамата и се съхранява във фонда на музея.
Този документален спомен е особено ценен и заради връзката между двамата – Тодор Александров и ВМРО се грижат за слепия вече Пейо Яворов до смъртта му на 29 октомври 1914 г.
Днес, когато свеждаме глава пред паметта на Тодор Александров, тези свидетелства ни напомнят за хората, чиито съдби са неразделна част от сложната и драматична история на Македония и България.
По време на възпоменанието уредникът в Регионалния исторически музей – Благоевград Иван Стоянов разказа пред присъстващите за живота, делото и историческото място на Тодор Александров. За музея паметта не се съхранява единствено във фондовете, в документите и фотографиите. Тя се пази и чрез разказа – чрез срещата с хората и чрез предаването на следващите поколения на историите, уроците и посланията, които миналото оставя след себе си. Именно в това е една от важните мисии на музея – не просто да съхранява свидетелствата за времето, а да ги превръща в жива памет и знание.