Продължете към съдържанието

Родният дом на Георги Измирлиев се превърна в открита класна стая

На 20 април – денят, в който отбелязваме 150 години от Априлското въстание – къщата-музей на Георги Измирлиев в квартал Вароша се изпълни с детски гласове, любопитство и вълнение. Много ученици прекрачиха прага на този дом, за да се срещнат с една история, която не просто се разказва, а се усеща.

Чрез вдъхновените думи на уредника д-р Елена Чалгънова децата научиха много факти, но и почувстваха силата на избора, куража и саможертвата. Разказът за връзката на Пиринския край с въстанието добави още един пласт към преживяното. Това е тема, която често остава в сянка, но тук бе представена живо и достъпно.

Атмосферата бе допълнена от художествени произведения от фонда на музея. Експозицията представи 11 творби, които чрез различни художествени техники и авторски почерци пресъздават героизма, драматизма и историческата памет на Априлското въстание. Показани бяха четири линогравюри на Стойне Шаламанов, посветени на личности като Георги Измирлиев, Коста Босилков, Георги Чолаков и Арсени Костенцев.

За първи път пред публика бяха показани пет литографии на утвърдения художник, график и илюстратор Васил Вълчев, които представят сцени като събранието в Оборище, образа на Райна Княгиня, посрещането на Ботев, първите изстрели на въстанието и действията на Хвърковатата чета.

В изложбата участваха и две линогравюри – „Пирински войвода“ на Миглена Костадинова и „На въстание“ на Роналд Шнеевайс, които допълват художествения разказ, като обогатяват представата за героизма и духа на епохата и подчертават силата на възрожденските идеали. Изложбата бе представена от уредника Росица Янева.

Тук, където е започнал пътят на един от героите на въстанието, оживя споменът за младия революционер, платил с живота си за свободата – обесен, но останал завинаги в народната памет.

Този ден се превърна в своеобразен урок по родолюбие. Урок, който не се преподава от учебник, а се изживява – сред автентични стени, истински истории и вдъхновяващи примери за саможертва, урок, който остава дълго след като вратите се затворят.